Времевите линии не пасват. Това е изключително погрешно. Пусни ръкописа през машина. Нека го изглади. Нека го шлифова. Нека го досъздаде. Да го пригоди към една времева линия. Сегашната. Сега нещата имат нужда от панделка. От опаковка по-ярка и по-специална от тези на другите. Сега нещата трябва да крещят. Трябва да се бутат напред, докато се преструват, че им се случва естествено да са се оказали забелязани. Нещата имат само стойността на рекламата си. На това, кой стои зад тях. Има рафтове за всичко. Клиенти за всичко. Панделки за всичко. Има алгоритъм на вкусовете, мода на желанията, език на успеха, има правила за всеки жест, за всяка усмивка, за всяка псувня дори. В големия магазин има каквото си пожелаете. Само вас ви няма. Вие не сте стока в големия магазин. Вие сте консуматор. Клиент. Как така ще стоите на някой рафт с панделка и цена на гърба и ще чакате някой да ви вземе, да ви разгледа и после да ви купи, за да ви ползва за кратко и после да ви захвърли в някой прашасал ъгъл ако е сантиментален или да ви метне на боклука за рециклиране ако не е. И все пак ето виждате се съвсем ясно. Седите на рафта и се усмихвате. Усмихвате се много подкупващо. Или гледате строго и навъсено, софистицирано някак. Зависи на кой рафт сте се поставили. Не искате да си признаете, че това сте вие. Даже категорично се разграничавате от този образ, който не ви харесва да стои така на показ. Това не сте вие. Това е вашият продукт. Но някой трябва да поиска да го придобие иначе какво прави този продукт в магазина? Неусетно вие сте се превърнали в продукт на самия себе си. Не сте разбрали как се е случило. Не сте обърнали внимание на процеса. Просто един ден, разхождайки се между щандовете, сте се видели на рафта. Не можете да устоите на изкушението да проверите колко струвате. Цената ви притеснява. Можете ли да си се позволите? Можете ли да се купите обратно без това да ви разори? Лека гордост ви изпълва ако установите, че сте оценени скъпо. Но и отчаяние, че никога няма да съберете достатъчно, за да се откупите и да си тръгнете от този рафт. Или пък на етикета има някаква пренебрежимо малка сума. Не струвате значи. Жълти стотинки. Всеки може да ви има. Толкова много бройки от вас са разпродадени на безценица, че не бихте могли да си ги възвърнете каквото и да правите. Или още по-лошо. Никой не ви иска. Никой няма нужда от вас и дори за символична сума не ви купуват и прашасвате на рафта ненужни и мизерни, забутани някъде встрани от потока на хората и времето. Или пък се оказвате на челна позиция, в писъка на модата, във вихъра на деня. В темата така да се каже. Докато темата се изчерпи, а с нея и вие. И все пак нямахте намерение да се пускате за продан. Имахте съвсем други планове за себе си. Идеалистични. Високи планове. Искахте да бъдете личност. Свободна. Мислеща. Чувстваща. А някак се оказахте на рафта. И дори ви харесва да сте там. Понеже около вас са всички други. Приятелите ви, съседите ви, колегите ви, враговете ви даже, без които светът би бил безцветен някак. Всички сте там и няма как да ви стане самотно в такъв препълнен магазин. Дали пък именно затова не започнахте всичко? За да не се окажете сами. Все пак по-добре на рафт в компания, отколкото да се огледате и да установите, че в целия огромен магазин има един единствен купувач и това сте вие. И около вас няма нищо освен неща за консумиране. Дори хората са се превърнали в консуматив. Пазарувате веднъж седмично или веднъж месечно или два пъти годишно в зависимост от нуждите си. И ставате все по-уморени да ходите на пазар. Все по-трудно задоволими, все по-капризни и недоволни. Докато не стигнете до момент да спрете по средата на магазина и да решите да се откраднете. Грабвате се и хуквате към изхода, но ви спира охраната и ви пита какво правите. Вие пелтечите, опитвате се да обясните, че това сте вие, че имате право върху себе си, върху личността си искате да напуснете магазина. Но охраната ви гледа като умопобъркани. Ако сте облечени добре и изглеждате човек с възможности, все още имате шанса да обърнете всичко на майтап и да кажете, че това е рекламна кампания. Маркетингов трик за увеличаване на продажбите. И той вероятно ще проработи. Ако посетите с достатъчно шум някоя институция без значение дали става дума за болницата, лудницата, затвора, гробищата или някое друго любопитно място като телевизионно риалити предаване например, имате нелоши шансове да завишите цената си за около три дни. Един способен мениджър от три дни може да изкове състояние. Може да изгради живот. Или да го съсипе. Но това е друга тема. Все пак нека се върнем на момента, в който се опитвате да напуснете магазина със себе си в ръце. Ако не изглеждате достатъчно благонадежден, охраната може да ви задържи. Това е неприятно. А дори да успеете да напуснете успешно магазина, вече се чувствате като крадец. Въпреки, че реално не сте откраднали нищо. Взели сте само нещо, което се предполага, че все още сте вие. Обаче тайно знаете, че това не е съвсем вярно. И затова връщате продукта на мястото му и продължавате обиколките си. Опитвате се да не се сравнявате с останалата изложена стока и накрая ви заболява глава. Затова пълните количката с всичко, което ви се мерне пред погледа и се прибирате, за да го погледнете още няколко пъти, евентуално да го поносите и да го приберете някъде. И на следващия ден пак сте на пазар. Пак сте на пазара. И даже ви харесва донякъде. Признайте си, че ви харесва. А ако наистина не ви харесва, създайте се наново. Тайничко. Създайте се за вас. И не обявявайте това на всеослушание. Направете си уникат и не го пускайте в продажба. Оставете го за себе си. Погледайте го. Харесайте го. Запазете си го. Или го подарете на някой скъп човек. А ако нямате скъп човек, подарете го на себе си. Вие сте скъп човек също. Дори без цена на гърба. Най-вече без цена на гърба. И ако го направите може внезапно вместо към магазина да тръгнете към съвсем друго място. И там дори е възможно да срещнете и други хора, които като вас просто са излезли на разходка и приличат на човешки същества. А не на алгоритъм в изчислителна машина, която пресмята как всичко да бъде продадено на най-добрата цена и на възможно най-много клиенти. Не се пускайте през тази машина. Оставете ръкописа автентичен. Бъдете нещо повече от продукт за продан. Или пък бъдете нещо по-малко. По-малко, по-тихо, по-спокойно. По-истинско. Какъв добър рекламен афиш става от това. Има ниша. Значи ще има и печалба. Даже не е необходим изкуствен интелект, за да го оформи. Наистина ли мислите, че е толкова просто да излезете от магазина?