Щрихите затварят сто значения
между тях е празно и неуловимо бялото
и паяжинно въгленът плете
безкрайните си ронещи се чувства
и ги повтаря и повтаря с тъмнината си
докато от тях остане само
някакъв ескиз без име
неясен и необясним, мъглив от тази среща
на черните резки по белотата
така чувствителна към всяка сянка