По розовите гребени разпенени,
целунати от залеза разпадащ се
крилете на вълните – бели лебеди,
рушат с прегръдки пясъчните замъци.
Рог с цвета на кост бучи далечно,
чака своя ред да се излее
и да очертае пътя течен,
когато светлината му прелее.
Ледносини плъзгат се медузите,
но под тях прозира старо злато.
в пясъка по мръкнало изгубват се,
а брегът е груб, жесток и грапав.
Но морето пее и люлее ги.
Приласкава тайни непонятни.
Под водата рибите зареяни
дори не подозират, че е лято.
Дори не подозират, че е зима
и залезните устни са студени.
В скална твърд прибоят се разбива,
но навътре те са устремени.
А мрежите танцуват под водата
и никоя медуза не разбира
как цъфти по залез белотата,
и как морето замъци прибира…