Поне един прозорец ми се иска да запазя
чист и незацапан от крещяща тъмнина
поне едно приятелство свободно да опазя
от тази моя хищна, мрачна, драскаща страна.
Един момент изчистен, бистър, простичък и лек,
от който да се вижда и далече и нагоре
един свободен, пазен от сърцето ми човек,
с когото няма нужда да говорим,
с когото можем някой път спокойно да мълчим
и да споделим едно присъствие
и дори когато след това се разделим,
това да не създава в нас отсъствие,
да бъде просто миг от красотата на живота,
но пълен, жив, сияещ и трптящ
и макар различна да е нашата посока
прозорецът… да си остане наш…