Крило на птица ме поряза по бузата.
Тя отлетя.
Аз останах и с двата си крака
на твърда земя здраво стъпила,
зъзнеща,
с червена резка по лицето
в зимния ден разнебитен
да тътря крака по снега и да кретам
без дори да посмея да питам,
не защо ме поряза крилото на птицата,
това е от лед по-прозрачно и ясно,
но защо не отлитнах след нея,
а само я гледах в небе от опърпани облаци дрипави
и оставих да чезне в студения въздух пресипнала,
да заглъхва смразяващо птичия крясък,
това ме измъчва, когато докосна си бузата
и чувствам, че там има рана,
а птицата гледа ме с укор
но аз не помръдвам и все още чудя се
защо ли стоя все така на земята
и постепенно превръщам се в камък.